Любовно откровение - 5
Конвертируема бях. И ме брояха.
Преди заспиване - упойваща стрела.
И дъждове - фалити ме валяха.
И белези остави киселинността.
Завличах се до мръсна шахта,
където мъдростите си разших.
Да ги продам. Луксозна яхта
в рисунък от желание открих.
И своите знания запазих,
отложила мечтите безотчетно.
В минното поле нагазих.
Сърцето ми оказа се бездетно.
Преминах много коридори
и във войските се прелях.
Където страницата се отвори
присъствие отново бях.
Защо съм жива? Питах се безплътна,
безумно сменяща посоки.
Аз правех другите безпътни,
те - мене вдишваха дълбоко.
За нужда-вяра точна мярка
била съм (а така различна),
във всеки поглед нова шарка
втъкавала съм (да не си приличат).
Неизтребима съм. Но тежест нося
като граната в следваща война.
Хората все още мене просят.
Ще си остана Любовта.
(Не съм спасение, а съм Съдба.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
