danisab (Ниела Вон)
214 312
Sep 17, 2008, 2:58 PM

Любовно откровение - 5 

  Poetry » Love
627 0 3

Конвертируема бях. И ме брояха.

Преди заспиване - упойваща стрела.

И дъждове - фалити ме валяха.

И белези остави киселинността.

 

Завличах се до мръсна шахта,

където мъдростите си разших.

Да ги продам. Луксозна яхта

в рисунък от желание открих.

 

И своите знания запазих,

отложила мечтите безотчетно.

В минното поле нагазих.

Сърцето ми оказа се бездетно.

 

Преминах много коридори

и във войските се прелях.

Където страницата се отвори

присъствие отново бях.

 

Защо съм жива? Питах се безплътна,

безумно сменяща посоки.

Аз правех другите безпътни,

те - мене вдишваха дълбоко.

 

За нужда-вяра точна мярка

била съм (а така различна),

във всеки поглед нова шарка

втъкавала съм (да не си приличат).

 

Неизтребима съм. Но тежест нося

като граната в следваща война.

Хората все още мене просят.

Ще си остана Любовта.

 

(Не съм спасение, а съм Съдба.)

© Ниела Вон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??