1.02.2019 г., 8:31

Любовно посвещение

1.1K 5 6

Прощавай, че харесвам само него,

дори на външност не е Аполон.

Ала във вярност му се врекох.

Улавя всеки тъжен полутон.

 

Прощавай, но не искам да излъжа!

Не е светец, но свестен е поне!

Не мисля, че със нещо ми е длъжен!

Но... знаеш ли? Понесъл ме е на ръце!

 

Прощавай, но самата истина узна!

И той не е безгрешен като всеки!

Но моето сърце го разпозна

като любящ и затова обичам го 

навеки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тасева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...