Любовно сираче
Загуби ти любовта ù,
между вас всичко е вече история,
ти си причината за мъката в деня ù,
нейната решителност - ти пребори я.
Ти остави я, сама тя остана,
чувайки твоето име, започваше дa плаче,
с пламтяща, инфектирана рана,
тя беше мое душевно близначе.
Когато друг се влюбваше в нея,
раната пламваше и до скоро още гореше,
ти като буря сърцето ù отвея,
помня как безмълвна до мене вървеше.
Моето рамо с времето свикна
да попива невинни сълзи,
животът ù - бързо угасна и накрая стихна,
до мен с отворените си сиви очи.
И тази година на същата дата
посетих това, което остави ти палача,
добрите винаги ги поразява съдбата,
тя почина любовно сираче...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Серафим Аянски Всички права запазени
