Загуби ти любовта ù,

между вас всичко е вече история,

ти си причината за мъката в деня ù,

нейната решителност - ти пребори я.

Ти остави я, сама тя остана,

чувайки твоето име, започваше дa плаче,

с пламтяща, инфектирана рана,

тя беше мое душевно близначе.

Когато друг се влюбваше в нея,

раната пламваше и до скоро още гореше,

ти като буря сърцето ù отвея,

помня как безмълвна до мене вървеше.

Моето рамо с времето свикна

да попива невинни сълзи,

животът ù - бързо угасна и накрая стихна, 

до мен с отворените си сиви очи.

И тази година на същата дата

посетих това, което остави ти палача,

добрите винаги ги поразява съдбата,

тя почина любовно сираче...