Любовта е дума за утеха,
обичаща съм все така сама;
и чакаща, и молеща, до тебе
си лягам и събуждам се в празнота.
А зная - все още те обичам,
жадуваща за всеки топъл жест,
за твоята прегръдка и утеха,
да се сгуша в теб и сянката на любовта.
Липсваш ми! - все още те желая,
но чувствам колко си далеч.
Притихнала до теб, ридая
и моля се с прегръдката си да ме отведеш
там, където бяхме някога.
Любовта е вече само сянка,
притихващ полъх,
спомен от парфюм;
далечно още топлещо сияние,
от което
мислим, че крадем любов...
© Мария Георгиева Всички права запазени