Любовно сияние

Любовта е дума за утеха,

обичаща съм все така сама;

и чакаща, и молеща, до тебе

си лягам и събуждам се в празнота.

А зная - все още те обичам,

жадуваща за всеки топъл жест,

за твоята прегръдка и утеха,

да се сгуша в теб и сянката на любовта.

Липсваш ми! - все още те желая,

но чувствам колко си далеч.

Притихнала до теб, ридая

и моля се с прегръдката си да ме отведеш

там, където бяхме някога.

Любовта е вече само сянка,

притихващ полъх,

спомен от парфюм;

далечно още топлещо сияние,

от което

мислим, че крадем любов...