Понякога тя идва странно
от рукналия нейде дъжд,
запалена с искра, внезапно,
в очите на случаен мъж.
Припламва огън, лумва клада,
изгарят рамки и морал,
а въгленчето от жаравата,
прегърнало е любовта.
И дълго то ще се пази спомен,
за онзи миг на тишина,
що пърха нейде във утробата
със пеперудени крила.
© Таня Мезева Всички права запазени