31.10.2007 г., 11:04

Любовно зрънце

943 0 9

            Посветено

                                   на моето момиче…

 

 

Изгубих се във нашите мечти,

в желание да ме намериш и целунеш.

Изгубвайки се в твоите очи,

намерих радост и живот в тебе.

 

Дори пред теб застанал на колене,

аз искам да докосна твоята ръка,

а ти да вземеш малък къс от мене,

свободен за да мога да летя.

 

Позволи ми да те имам като слънце,

което грее в жадните ми дни.

И посаденото от нас любовно зрънце

в живота като цвете да цъфти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е! Поздрав и от мен!
  • Желанието твое нека да се сбъдне!
    В очите й навярно радост се таи.
    Когато те чете, и препрочита...
    Защото знае, че е твоето момиче.
    В очите ти се крие слънчева усмивка,
    докосвайки я нежно с този стих.
    И посаденото със обич зрънце,
    расте под слънчеви лъчи.
  • Извиращо от сърцето, поздрав!!!
  • Благодаря от името на ***** и мое също.
  • Красиво и нежно!
    Поздравления!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...