Любовта била стихия, казват...
връхлитала ни всеки ден.
За нея чак легенди се разказват,
как срещнеш ли я, си сломен...
Тя влизала в душите тихомълком
и свивала гнезденце в хорските сърца,
подир това старателно и дълго,
опитвала се да прокуди мисълта.
Твърдят че таз' стихия била сляпа,
тогава как ли ни намира?
И вкарва ни във цял спектакъл,
във който разумът ни спира...
Не знам за някои, но аз си я харесвам...
Стихия... Таратанци - Тя е дар!
Харесва ми сърцето мозъка ми да замества,
за мене, хора, туй е чар!
© Станислав Недялков Всички права запазени