20.02.2009 г., 22:13

Любовта

784 0 1
Стоя сама в празната си стая
и какво се случва с мен не зная.
Обещах си повече да не се повтарям,
но отново от любов изгарям.

А какво е всъщност любовта?
Може би сбъдната мечта,
в която от малка до сега,
тайно съм вярвала.

Беше различно всеки път,
не всеки спира ми дъхът.
Но ти не само въздуха ми взе,
а и моето сърце.
Сега то тупти безпомощно в твоите ръце
и нашепва нежно "Обичам те".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...