Feb 20, 2009, 10:13 PM

Любовта

  Poetry
789 0 1
Стоя сама в празната си стая
и какво се случва с мен не зная.
Обещах си повече да не се повтарям,
но отново от любов изгарям.

А какво е всъщност любовта?
Може би сбъдната мечта,
в която от малка до сега,
тайно съм вярвала.

Беше различно всеки път,
не всеки спира ми дъхът.
Но ти не само въздуха ми взе,
а и моето сърце.
Сега то тупти безпомощно в твоите ръце
и нашепва нежно "Обичам те".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...