Feb 20, 2009, 10:13 PM

Любовта

  Poetry
786 0 1
Стоя сама в празната си стая
и какво се случва с мен не зная.
Обещах си повече да не се повтарям,
но отново от любов изгарям.

А какво е всъщност любовта?
Може би сбъдната мечта,
в която от малка до сега,
тайно съм вярвала.

Беше различно всеки път,
не всеки спира ми дъхът.
Но ти не само въздуха ми взе,
а и моето сърце.
Сега то тупти безпомощно в твоите ръце
и нашепва нежно "Обичам те".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...