Любовта...

Любовта...

                                     на С...

Аз често питам се: Какво е

тя Любовта?... Дали е вик

един, в Безкрайността разтворен,

или: Безкрайност само в миг?...

Не е ли като да запея,

а после да остана глух –

и ако спра смутен до Нея

блажен да спре и моят Дух!..

Да виждам само Красотата

(дори гневът да е красив!..),

о, Любовта е палав Вятър –

затичал се нетърпелив!...

Това са нощите безсънни

и незалязващи Луни,

и шепот във пътеки тъмни

с молбата: „Още остани!...“

И думите като Молитва

изричани във полуглас,

и всичко дето не отлитва,

и винаги си е до нас...

Това е чудното вълнение,

което като в Храм мълчи –

с красиво, нежно Откровение

на две уплашени очи...

Това са Образи любими

и укротени Ветрове;

о, то е: като: “Да те има...“

в това –“Да бъдеш или не!...“

Любов, бъди Благословена!...

Каквото и да си!...

Бъди:

една избухнала Вселена 

събрана в нашите гърди!...

1982.