ЛЮБОВТА
Вървях във всякакви посоки,
разминавах се със многоточия,
препъвах се във въпросителни,
без милост шибаха ме удивителни...
Изкачвах върхове неизкачени,
/но все най-красивите оставаха/,
за мене с песен сваляха звезди,
с устни пиеха сълзите от очите ми,
нозете ми целуваха във нощи страстни,
шепнеха ми думи, другиму неказвани,
любовта си всякак ми доказваха...
Защо ли все накрая идваше раздялата?
Сега, след толкова измислени илюзии,
след толкова нечакани, изплакани сълзи,
разбрах - ще срещна любовта тогава,
когато с мойта болка него също го боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даша Всички права запазени
