17 мар. 2007 г., 12:12

ЛЮБОВТА

987 0 16

Вървях във всякакви посоки,

разминавах се със многоточия,

препъвах се във въпросителни,

без милост шибаха ме удивителни...

 

Изкачвах върхове неизкачени,

/но все най-красивите оставаха/,

за мене с песен сваляха звезди,

с устни пиеха сълзите от очите ми,

 

нозете ми целуваха във нощи страстни,

шепнеха ми думи, другиму неказвани,

любовта си всякак ми доказваха...

Защо ли все накрая идваше раздялата?

 

Сега, след толкова измислени илюзии,

след толкова нечакани, изплакани сълзи,

разбрах - ще срещна любовта тогава,

когато с мойта болка него също го боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дани,важно е не съпреживяването на болката,а действителната помощ,такава,която да прекъсне по-нататътъшното съпреживяване и повтарянето на болката на другия...а, това е нещо съвсем друго и нелесно...затова обикновено хората,неможейки да помогнат по този начин,затъват,отъждествявайки се с болката на другият и какво им остава освен да издигнат като критерий за помощ, любов,количеството болка което изпитват към другият...ето,как болката е заместила любовта..
  • Благодаря на всички за прочита и за пожеланията.
    Когато човека, когото обичаш го боли е НОРМАЛНО, а не "странно" да те боли и тебе, Георги. Така, както я боли майката, когато се удари детето й.
  • любов на две болки...странна любов...
  • Мъдър стих! Поздрав!
  • Дани,радостта е точно толкова доказателствена за любовта,истинската,
    колкото и болката-няма никаква разлика...Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...