Вървях във всякакви посоки,
разминавах се със многоточия,
препъвах се във въпросителни,
без милост шибаха ме удивителни...
Изкачвах върхове неизкачени,
/но все най-красивите оставаха/,
за мене с песен сваляха звезди,
с устни пиеха сълзите от очите ми,
нозете ми целуваха във нощи страстни,
шепнеха ми думи, другиму неказвани,
любовта си всякак ми доказваха...
Защо ли все накрая идваше раздялата? ...