23.12.2006 г., 17:28

Любовта

1.4K 0 9

ЛЮБОВТА

Мечти, сълзи и спомен,
нима това е любовта?
А чувствата отиват си като изгонени -
тъга, надежди, самота...
 
И странна ще е таз любов,
щом идва бързо и след туй угасва.
Да я забравиш и захвърлиш си готов,
а тя със времето напук нараства.
 
Не знаеш как ли е дошла,
а да я върнеш ти се струва късно.
Дали дъждът отмива любовта?
Или сърцето й от скръб се пръсва?

Прошка, след безсмислен спор, раздяла,
случайна среща и забравен път...
Нима със мойта обич опустяла,
ще свърши лятото със смърт?

И с мъка даже няма да завърши,
защото този път ще победя.
И който сълзите навреме си избърше,
ще знае що е да загубиш любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Единствена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не говоря за всички, а само за себе си!
  • Спомни си това и се усмихни! Ще ми липсваш когато спреш да пишеш!
  • поклон! Способна си на красива любов. Явно някои не го оценяват!
  • И странна ще е таз любов,
    щом идва бързо и след туй угасва.
    Да я забравиш и захвърлиш си готов,
    а тя със времето напук нараства.

    Страхотно е цялото стихотворение!!!
  • Поздрав и за този стих!
    6

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...