Любовта
Любовта се роди от магия,
от черни очи се пробуди,
от галещи пръсти разпръсна се,
с дъх на вълни, морски бури.
Любовта отрасна във времето,
настани се във мен и отне ме
и прегръщах отчаяно сетивата си,
и не исках тя мен да превземе.
И загърбвах я, на моменти бе пагубно,
и забравях за нея безмълвно,
на моменти разнищвах я каменно
и прострелвах я с думи куршумни.
Но остана във мене притихнала,
копринено стаена в лицето,
пеперудено изтъкана от времето
и завладяла в недрата сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
