Feb 14, 2008, 10:08 AM

Любовта

  Poetry » Love
880 0 14

Любовта се роди от магия,

от черни очи се пробуди,

от галещи пръсти разпръсна се,

с дъх на вълни, морски бури.

 

 

Любовта отрасна във времето,

настани се във мен и отне ме

и прегръщах отчаяно сетивата си,

и не исках тя мен да превземе.

 

 

И загърбвах я, на моменти бе пагубно,

и забравях за нея безмълвно,

на моменти разнищвах я каменно

и прострелвах я с думи куршумни.

 

 

Но остана във мене притихнала,

копринено стаена в лицето,

пеперудено изтъкана от времето

и завладяла в недрата сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....