Любовта е късче тишина
Стига ми и само да мълча.
А ти да мислиш, че се притеснявам.
И така, чрез тази тишина,
дистанцията помежду ни да скъсявам.
Дорде взаимно се допрат,
изтръпнали от чакането устни,
и жадна за обичане душа,
като дива орхидея да разцъфне.
Тогава любовта е тишина,
разливаща се по стените на сърцето.
Изпълваща отвътре топлина
със приливи на нежност от ръцете.
Приливи... вълна след вълна,
на взаимното, пълно поглъщане.
И любов е, дори без слова.
И целувам и нежно прегръщам те.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
