1.10.2014 г., 7:30

Любовта е вечна

615 0 16

                            Любовта  е  вечна

 

 

Песен  многоцветна,  тежкозряла  песен

тъжно  ме  погали.  Ето,  че  е  есен.

И  какво  пък  толкоз?  Пролет  полудяла

в  лятото  се  гмурна  цяла  изгоряла.

Даже  да  е  лято,  даже  да  е  зима  -

всичкото  е  вятър. Важно  че  те  има.

И  през  ден  забързан,  и  през  студ  и  жега

бялата  завивка  пак  вещае  нега...

Лудо  ли  си  влюбен,  безнадеждно    болен,

депресиран  силно  или  пък  свободен,

беден  без  петаче  или  с  милиони,

времето  еднакво  теб  и  мене  гони...

Важни  са  в  сърцето  чистите  заряди.

С  тях  рисува  вежди  и  очи  не  вади.

Важна  е  в  сърцето  любовта  голяма.

Другото  е  всичко  преходна  програма.

Любовта  е  вечна.  Само  тя  остава.

Вятърът  отнася  тленното  в  забрава.            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за вниманието,Иване!
    Аз съм оптимистка - накрая винаги доброто побеждава!
    Малко със закъснение, но - Честит празник и по-ведро настроение!
  • Много хубаво, лошото е че и омразата остава вечно жива...
  • Мили сестри и братя по перо,поздравявам ви с Празника на поезията!
    Нека Сайт "Откровения" да съществува мнго години и се радва на най-прекрасната поезия!Любовта помежду ни да ни сгрява и обеденява, защото и Бог е Любов!
    Обръщам се към всички вас, на които днес комитарите за стихотворението ми "Любовта е вечна" ме зарадваха и стоплиха сърцето ми, да ви се поклоня за топлите сърца и кажа голямо -БЛАГОДАРЯ! Много творчески!!!
  • Хареса ми!
  • Мъдро,много мъдро!Честит празник!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...