18.12.2007 г., 13:57 ч.

Любовта и червената роза 

  Поезия » Любовна
1986 0 4
Любовта и червената роза 

Розата червена остави своята следа

върху човешката съдба и ранимата душа

като кървави петна върху белия сняг,

завинаги разрушавайки картината прекрасна…

 

Звяр – жесток, с огнен поглед

и външност ужасяваща, плашеща.

Съдбата хвърли своя зар

и изсмя се над дарената му зла участ.

 

Красавица мила, нежна девица,

с глас на славей и кожа – коприна.

Прекрасна от деня, сладка като нощта,

една на майка и баща, една на света.

 

Тя очаква поредния жених да дойде

с богатства нови, приказни богатства.

От страни далечни, където слънцето е вечно,

където замъците са от вечен лед.

 

Но тя отхвърляше ги до един,

защото никой сърцето й не плени.

Нямаше значение – принц или просяк,

стига в сърцето й да трепне любовта.

 

И това продължи, докато един ден,

съдбата не се съжали над звяра.

Срещна тези две души и в миг –

Любов нова и силна се роди.

 

По-различни от деня и нощта.

Прокълнати от студения свят,

но те знаеха, че дори смъртта да дойде,

ще се открият отново някой ден.

 

Дали след ден или след век,

дали в този живот или някой друг.

С лица променени и животи различни

тези чувства щяха да останат живи.

 

И както животът продължава,

така и червената роза ще цъфти,

дори бодлите й да разкървяват ръцете,

те ще носят усмивка за любимия човек.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??