Розата червена остави своята следа
върху човешката съдба и ранимата душа
като кървави петна върху белия сняг,
завинаги разрушавайки картината прекрасна…
Звяр – жесток, с огнен поглед
и външност ужасяваща, плашеща.
Съдбата хвърли своя зар
и изсмя се над дарената му зла участ.
Красавица мила, нежна девица,
с глас на славей и кожа – коприна.
Прекрасна от деня, сладка като нощта,
една на майка и баща, една на света.
Тя очаква поредния жених да дойде
с богатства нови, приказни богатства.
От страни далечни, където слънцето е вечно,
където замъците са от вечен лед.
Но тя отхвърляше ги до един,
защото никой сърцето й не плени.
Нямаше значение – принц или просяк,
стига в сърцето й да трепне любовта.
И това продължи, докато един ден,
съдбата не се съжали над звяра.Срещна тези две души и в миг –
Любов нова и силна се роди.
По-различни от деня и нощта.
Прокълнати от студения свят,
но те знаеха, че дори смъртта да дойде,
ще се открият отново някой ден.
Дали след ден или след век,
дали в този живот или някой друг.
С лица променени и животи различни
тези чувства щяха да останат живи.
И както животът продължава,
така и червената роза ще цъфти,
дори бодлите й да разкървяват ръцете,
те ще носят усмивка за любимия човек.
© Диляна Неделчева Всички права запазени