18.12.2007 г., 13:57

Любовта и червената роза

2.4K 0 4
Любовта и червената роза 

Розата червена остави своята следа

върху човешката съдба и ранимата душа

като кървави петна върху белия сняг,

завинаги разрушавайки картината прекрасна…

 

Звяр – жесток, с огнен поглед

и външност ужасяваща, плашеща.

Съдбата хвърли своя зар

и изсмя се над дарената му зла участ.

 

Красавица мила, нежна девица,

с глас на славей и кожа – коприна.

Прекрасна от деня, сладка като нощта,

една на майка и баща, една на света.

 

Тя очаква поредния жених да дойде

с богатства нови, приказни богатства.

От страни далечни, където слънцето е вечно,

където замъците са от вечен лед.

 

Но тя отхвърляше ги до един,

защото никой сърцето й не плени.

Нямаше значение – принц или просяк,

стига в сърцето й да трепне любовта.

 

И това продължи, докато един ден,

съдбата не се съжали над звяра.

Срещна тези две души и в миг –

Любов нова и силна се роди.

 

По-различни от деня и нощта.

Прокълнати от студения свят,

но те знаеха, че дори смъртта да дойде,

ще се открият отново някой ден.

 

Дали след ден или след век,

дали в този живот или някой друг.

С лица променени и животи различни

тези чувства щяха да останат живи.

 

И както животът продължава,

така и червената роза ще цъфти,

дори бодлите й да разкървяват ръцете,

те ще носят усмивка за любимия човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...