18.12.2007 г., 13:57

Любовта и червената роза

2.4K 0 4
Любовта и червената роза 

Розата червена остави своята следа

върху човешката съдба и ранимата душа

като кървави петна върху белия сняг,

завинаги разрушавайки картината прекрасна…

 

Звяр – жесток, с огнен поглед

и външност ужасяваща, плашеща.

Съдбата хвърли своя зар

и изсмя се над дарената му зла участ.

 

Красавица мила, нежна девица,

с глас на славей и кожа – коприна.

Прекрасна от деня, сладка като нощта,

една на майка и баща, една на света.

 

Тя очаква поредния жених да дойде

с богатства нови, приказни богатства.

От страни далечни, където слънцето е вечно,

където замъците са от вечен лед.

 

Но тя отхвърляше ги до един,

защото никой сърцето й не плени.

Нямаше значение – принц или просяк,

стига в сърцето й да трепне любовта.

 

И това продължи, докато един ден,

съдбата не се съжали над звяра.

Срещна тези две души и в миг –

Любов нова и силна се роди.

 

По-различни от деня и нощта.

Прокълнати от студения свят,

но те знаеха, че дори смъртта да дойде,

ще се открият отново някой ден.

 

Дали след ден или след век,

дали в този живот или някой друг.

С лица променени и животи различни

тези чувства щяха да останат живи.

 

И както животът продължава,

така и червената роза ще цъфти,

дори бодлите й да разкървяват ръцете,

те ще носят усмивка за любимия човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...