18.12.2007 г., 13:57

Любовта и червената роза

2.4K 0 4
Любовта и червената роза 

Розата червена остави своята следа

върху човешката съдба и ранимата душа

като кървави петна върху белия сняг,

завинаги разрушавайки картината прекрасна…

 

Звяр – жесток, с огнен поглед

и външност ужасяваща, плашеща.

Съдбата хвърли своя зар

и изсмя се над дарената му зла участ.

 

Красавица мила, нежна девица,

с глас на славей и кожа – коприна.

Прекрасна от деня, сладка като нощта,

една на майка и баща, една на света.

 

Тя очаква поредния жених да дойде

с богатства нови, приказни богатства.

От страни далечни, където слънцето е вечно,

където замъците са от вечен лед.

 

Но тя отхвърляше ги до един,

защото никой сърцето й не плени.

Нямаше значение – принц или просяк,

стига в сърцето й да трепне любовта.

 

И това продължи, докато един ден,

съдбата не се съжали над звяра.

Срещна тези две души и в миг –

Любов нова и силна се роди.

 

По-различни от деня и нощта.

Прокълнати от студения свят,

но те знаеха, че дори смъртта да дойде,

ще се открият отново някой ден.

 

Дали след ден или след век,

дали в този живот или някой друг.

С лица променени и животи различни

тези чувства щяха да останат живи.

 

И както животът продължава,

така и червената роза ще цъфти,

дори бодлите й да разкървяват ръцете,

те ще носят усмивка за любимия човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...