Любовта избяга
Любовта избяга
Кафето вече е съвсем студено.
Целувките горчат от никотин.
И любовта избяга унизена,
остана само син прозрачен дим.
Отдавна търси погледът опора
далеч от твоите замислени очи.
Ще се разсъмне много скоро,
а нещо в нас отново ще боли.
Изчезват някъде в нощта съвсем далече
обидени последните звезди.
И гордостта във нас безспирно ще ни пречи,
като безкрайна бездна ни дели.
Разделяме се тихо, бавно, смъртно отчуждени,
прегърнали горчива болка и тъга.
Останаха очите мъртво заслепени.
Жестоко стъпкана, умира любовта
1985 Николай Иванов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Иванов Всички права запазени
