21.12.2007 г., 15:17

Любовта, която ни срешна

939 0 7

Само колко те обичам, аз си знам.

И нека всичко в живота ни бъде като в храм.

Любовта променяла, не вярвах досега,

любовта ''крещяла'', че няма друг за мене на света.

Ти ме караш да летя,

само в твойто тяло усещам топлина.

Устните ми от желание горят

да те целунат пак със моята изгаряща страст.

Искам сега, после и завинаги да бъдем двама,

искам любовта, която ни срещна

да не се окаже след време погрешна!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...