Dec 21, 2007, 3:17 PM

Любовта, която ни срешна

  Poetry » Love
938 0 7

Само колко те обичам, аз си знам.

И нека всичко в живота ни бъде като в храм.

Любовта променяла, не вярвах досега,

любовта ''крещяла'', че няма друг за мене на света.

Ти ме караш да летя,

само в твойто тяло усещам топлина.

Устните ми от желание горят

да те целунат пак със моята изгаряща страст.

Искам сега, после и завинаги да бъдем двама,

искам любовта, която ни срещна

да не се окаже след време погрешна!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...