Dec 21, 2007, 3:17 PM

Любовта, която ни срешна

  Poetry » Love
943 0 7

Само колко те обичам, аз си знам.

И нека всичко в живота ни бъде като в храм.

Любовта променяла, не вярвах досега,

любовта ''крещяла'', че няма друг за мене на света.

Ти ме караш да летя,

само в твойто тяло усещам топлина.

Устните ми от желание горят

да те целунат пак със моята изгаряща страст.

Искам сега, после и завинаги да бъдем двама,

искам любовта, която ни срещна

да не се окаже след време погрешна!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...