4.08.2009 г., 11:51

Любовта ме събуди...

791 0 6

 

Любовта ме събуди тази сутрин.

Поръси ме с мисли за теб.

Отворих очи и стана ми ясно -

ти си близо, а уж толкоз далеч.


Протегнах ръка и слънцето фраснах,

после пратих луната да му лее куршум.

Ох, гадино, май по теб се прехласнах -

целувка ти пратих по морския шум.


Океанският бриз и полъх крайбрежен,

синьото слънце оттатък света.

Сърцето ти взех си в кутийка от нежност,

не дърпай нишките, да не се разплете.


Вятърът лае във грозната песен.

Прегърнах душата ти в плен на роса.

Кичур коса от ангел небесен

сложих в кутийката при твойто сърце.


От мисли за тебе доспа ми се вече.

И сънят ми те иска на гости за нощта.

Лягам си, че любовта ми свърши се вече.

Заспивам, за да посрещна с теб сутринта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искаше ми се да прочета това, но цветът е прекален!
  • Слънцето била фраснала :D:D:D
    това е най-забавното любовно откровение.
    Много оригинално си го измислила!
  • http://vbox7.com/play:1e0a60ff
  • Супер метафори, има оригинални хрумвания, много ми хареса това за кутийката от нежност Продължавай да експериментираш в същия дух!
  • Силно и хубаво!
    Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...