Aug 4, 2009, 11:51 AM

Любовта ме събуди...

  Poetry » Other
787 0 6

 

Любовта ме събуди тази сутрин.

Поръси ме с мисли за теб.

Отворих очи и стана ми ясно -

ти си близо, а уж толкоз далеч.


Протегнах ръка и слънцето фраснах,

после пратих луната да му лее куршум.

Ох, гадино, май по теб се прехласнах -

целувка ти пратих по морския шум.


Океанският бриз и полъх крайбрежен,

синьото слънце оттатък света.

Сърцето ти взех си в кутийка от нежност,

не дърпай нишките, да не се разплете.


Вятърът лае във грозната песен.

Прегърнах душата ти в плен на роса.

Кичур коса от ангел небесен

сложих в кутийката при твойто сърце.


От мисли за тебе доспа ми се вече.

И сънят ми те иска на гости за нощта.

Лягам си, че любовта ми свърши се вече.

Заспивам, за да посрещна с теб сутринта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Искаше ми се да прочета това, но цветът е прекален!
  • Слънцето била фраснала :D:D:D
    това е най-забавното любовно откровение.
    Много оригинално си го измислила!
  • http://vbox7.com/play:1e0a60ff
  • Супер метафори, има оригинални хрумвания, много ми хареса това за кутийката от нежност Продължавай да експериментираш в същия дух!
  • Силно и хубаво!
    Поздрави!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...