Любовта ми беше пролетна.

Появи се с кокичето.

Разцъфна с зюмбюли, минзухари и нарциси.

Обрече душата ми на най-щастливия полет,

А после тихо отиде си.

Любовта ми беше и лятна.

Нощно, тихо усамотение.

Когато щурците пееха,

С нея слушахме тишината.

Любовта ми беше есенна, листопадна.

Ветрове вечно я брулеха.

Нашепваха й – върви си…

Да си тука не трябва.

Но тя остана...

И все така продължи.

Любовта ми беше и зимна.

Направо стоик!

Толкова мъничка, толкова крехка.

Хиляди ръце да я замразят се опитаха.

Но… Безуспешно!

Тя все виждаше него,

И спомняше на сърцето ми.

Не можах зарад нея да укротя туптежа.

Любовта ми премина през най-страшните пътища.

Изкачи безброй стръмни баири.

И не спря, клетата,

Все него да чака.

И него да дири.

П.В.