Любовта ми е паричка...
Любовта ми е паричка на дъното на кладенец,
а аз - русалка - тъмноока, тъмнокоса,
и по камъчета бели във ръка с венец -
тичам... с пламнали очи и боса...
Тичам с вятъра, от облаците мамена,
гоня може би водата огнеструйна,
дето от морски бриз е нежно галена
и е във свойта младост жадно буйна...
Жадува тя, навярно, за някаква антика,
дали не иска моята паричка,
чието злато с девствен глас я вика
и моли те във името на всичко -
Теб, господар на царството подземно,
в морето на живота ми нерад -
паричката в сърцето мое бедно
вземи... Ти вече си богат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Всички права запазени
