Любовта ми е паричка...

Поэзия » Другая

802 0 8

Любовта ми е паричка на дъното на кладенец,

а аз - русалка - тъмноока, тъмнокоса,

и по камъчета бели във ръка с венец -

тичам... с пламнали очи и боса...

Тичам с вятъра, от облаците мамена,

гоня може би водата огнеструйна,

дето от морски бриз е нежно галена

и е във свойта младост жадно буйна...

Жадува тя, навярно, за някаква антика,

дали не иска моята паричка,

чието злато с девствен глас я вика

и моли те във името на всичко -

Теб, господар на царството подземно,

в морето на живота ми нерад -

паричката в сърцето мое бедно

вземи... Ти вече си богат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

blackdahlia (Далия)

Много ми хареса !

2013-07-08T12:19:15+03:00
valqka (Валентин Василев)

Трябва да проверя в банката - дали вече не съм милионер!

2013-07-08T08:37:40+03:00
doubt (Ирина)

Благодаря, Танче, Дани, Ели, Краси, Митко! Мите, това е едно от първите ми опити за стихоплетство...някъде 2001 съм го писала. Доста е недодялано, но въплъщава едни много съкровени моменти от детството ми. Мисля си, че има романтично звучене на още девствените ми прояви, но съм съгласна с теб, че не е много сполучливо. Благодаря за искрения коментар!

2013-07-07T14:59:49+03:00
argonyk (Димитър Никифоров)

кладенче - венче? това рима ли трябва да е?... де го удряш, де се пука, ако мога така да се изразя...
Хубава хрумка - лошо изпълнение...

2013-07-07T14:00:51+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Много стилна и фина игра с митологията,браво!

2013-07-07T13:52:00+03:00