14.02.2012 г., 20:08

Любовта ми към теб

834 0 2

http://vbox7.com/play:934bf801

 

Моята любов към тебе се изгуби

някъде в кълбото на годините.

Излиня от делниците груби.

Разболя се, но не си замина.

 

Аз превързвам раните ù често,

упорито я реанимирам.

Пазя я, щадя я и естествено

се старая да не я стресирам.

 

Тя ме умилява и ме плаши.

Жилава е, ала анемична.

Храни се със нежностите наши,

но прилича на анорексичка.

 

Иска ми се да е здрава и красива,

да не се измъчва, да не страда.

Тя изглежда като мощи живи.

(Сто години е живяла  в Ада.)

 

Само ти единствен още можеш

да я съживиш и да я върнеш,

да я преродиш и разтревожиш

и в поезия да я превърнеш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесвам стиховете ти!В тях има силен емоционален заряд и определено въздействат върху читателя!И този стих се е получил чудесно!Имаш моите поздравления Нинче!
  • Поздрави и от мен,хубав

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...