http://vbox7.com/play:934bf801
Моята любов към тебе се изгуби
някъде в кълбото на годините.
Излиня от делниците груби.
Разболя се, но не си замина.
Аз превързвам раните ù често,
упорито я реанимирам.
Пазя я, щадя я и естествено
се старая да не я стресирам.
Тя ме умилява и ме плаши.
Жилава е, ала анемична.
Храни се със нежностите наши,
но прилича на анорексичка.
Иска ми се да е здрава и красива,
да не се измъчва, да не страда.
Тя изглежда като мощи живи.
(Сто години е живяла в Ада.)
Само ти единствен още можеш
да я съживиш и да я върнеш,
да я преродиш и разтревожиш
и в поезия да я превърнеш...
© Нина Чилиянска Всички права запазени