Любовта ми ме обгърна в мрак
Но колко често в полунощ
ще идваш ти в съня ми тих...
И струващ вече нито грош
ще всяваш смут над моя стих...
Ще свия с трепет аз в нощта
сто венци от орхидеи...
Дано в гърдите ми пещта
стихне - моля всички феи...
Но нощем мислите не спят,
скръб лика ми помрачава...
И черен в мен е всеки цвят,
мир тъгата ми не дава...
Все идва този блян жесток,
дъха ми с утрото се сля...
Ще тръгвам вече, тъй - без Бог,
че този свят ми отмиля...
© Светла Асенова Всички права запазени
И това ми стига...