Jul 26, 2019, 1:39 AM

Любовта ми ме обгърна в мрак

  Poetry » Love
671 6 10

Любовта ми ме обгърна в мрак

 

Но колко често в полунощ

ще идваш ти в съня ми тих...

И струващ вече нито грош

ще всяваш смут над моя стих...

 

Ще свия с трепет аз в нощта

сто венци от орхидеи...

Дано в гърдите ми пещта

стихне - моля всички феи...

 

Но нощем мислите не спят,

скръб лика ми помрачава...

И черен в мен е всеки цвят,

мир тъгата ми не дава...

 

Все идва този блян жесток,

дъха ми с утрото се сля...

Ще тръгвам вече, тъй - без Бог,

че този свят ми отмиля...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...