20.12.2006 г., 14:40

ЛЮБОВТА МИ НОСИ ТВОЙТО ИМЕ

958 0 13
Ти си крилете на душата ми
с които всеки път политам,
към висините на мечтата си,
блажено всичко да изпитам.

Оглеждам се в очите, сини езера,
под слънцето с дъгата нова.
Лесно беше да го разбера, 
любовта на всичко е готова.

Потоците от пролетни води,
преляха във сърцата изтерзани.
Отмиваха предишните следи,
оставили дълбоки рани.

А здрачът, чаша тъмно вино,
нашепващо без глас изпий ме,
дари ми мигове неповторими,
които носят твойто име.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...