20.12.2006 г., 14:40 ч.

ЛЮБОВТА МИ НОСИ ТВОЙТО ИМЕ 

  Поезия
801 0 13
Ти си крилете на душата ми с които всеки път политам, към висините на мечтата си, блажено всичко да изпитам. Оглеждам се в очите, сини езера, под слънцето с дъгата нова. Лесно беше да го разбера, любовта на всичко е готова. Потоците от пролетни води, преляха във сърцата изтерзани. Отмиваха предишните следи, оставили дълбоки рани. А здрачът, чаша тъмно вино, нашепващо без глас изпий ме, дари ми мигове неповторими, които носят твойто име.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??