ЛЮБОВТА МИ НОСИ ТВОЙТО ИМЕ
Ти си крилете на душата ми
с които всеки път политам,
към висините на мечтата си,
блажено всичко да изпитам.
Оглеждам се в очите, сини езера,
под слънцето с дъгата нова.
Лесно беше да го разбера,
любовта на всичко е готова.
Потоците от пролетни води,
преляха във сърцата изтерзани.
Отмиваха предишните следи,
оставили дълбоки рани.
А здрачът, чаша тъмно вино,
нашепващо без глас изпий ме,
дари ми мигове неповторими,
които носят твойто име.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
