ЛЮБОВТА МИ НОСИ ТВОЙТО ИМЕ
Ти си крилете на душата ми
с които всеки път политам,
към висините на мечтата си,
блажено всичко да изпитам.
Оглеждам се в очите, сини езера,
под слънцето с дъгата нова.
Лесно беше да го разбера,
любовта на всичко е готова.
Потоците от пролетни води,
преляха във сърцата изтерзани.
Отмиваха предишните следи,
оставили дълбоки рани.
А здрачът, чаша тъмно вино,
нашепващо без глас изпий ме,
дари ми мигове неповторими,
които носят твойто име.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниел Стоянов Все права защищены
