Ти си крилете на душата ми с които всеки път политам, към висините на мечтата си, блажено всичко да изпитам. Оглеждам се в очите, сини езера, под слънцето с дъгата нова. Лесно беше да го разбера, любовта на всичко е готова. Потоците от пролетни води, преляха във сърцата изтерзани. Отмиваха предишните следи, оставили дълбоки рани. А здрачът, чаша тъмно вино, нашепващо без глас изпий ме, дари ми мигове неповторими, които носят твойто име.