Тихичко се свечерява и Лунният фенер изгрява, а тази закъсняла птица върху самотното дърво се спира и казва му: "Обичам те! Без теб не искам да умирам!"
От това признание дългоочаквано, развълнува се дървото, и на птицата зашепнаха листата: "За тебе с трепет сме мечтали толкова много! Кацни при нас и подслони се!"
Така възникна една любов взаимно странна, между самотното дърво и птицата незнайна. То й дава сигурен подслон и нежни ласки със своите листа, а тя крила размахва и му подарява любовта си, и волната си свобода!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.