Любовта на едно дърво
Тихичко се свечерява
и Лунният фенер изгрява,
а тази закъсняла птица
върху самотното дърво се спира
и казва му: "Обичам те! Без теб не искам да умирам!"
От това признание дългоочаквано,
развълнува се дървото,
и на птицата зашепнаха листата:
"За тебе с трепет сме мечтали толкова много!
Кацни при нас и подслони се!"
Така възникна една любов взаимно странна,
между самотното дърво и птицата незнайна.
То й дава сигурен подслон и нежни ласки със своите листа,
а тя крила размахва и му подарява любовта си,
и волната си свобода!
Евгения Маринчева
и Лунният фенер изгрява,
а тази закъсняла птица
върху самотното дърво се спира
и казва му: "Обичам те! Без теб не искам да умирам!"
От това признание дългоочаквано,
развълнува се дървото,
и на птицата зашепнаха листата:
"За тебе с трепет сме мечтали толкова много!
Кацни при нас и подслони се!"
Така възникна една любов взаимно странна,
между самотното дърво и птицата незнайна.
То й дава сигурен подслон и нежни ласки със своите листа,
а тя крила размахва и му подарява любовта си,
и волната си свобода!
Евгения Маринчева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Маринчева Всички права запазени
