Тихичко се свечерява
и Лунният фенер изгрява,
а тази закъсняла птица
върху самотното дърво се спира
и казва му: "Обичам те! Без теб не искам да умирам!"
От това признание дългоочаквано,
развълнува се дървото,
и на птицата зашепнаха листата:
"За тебе с трепет сме мечтали толкова много!
Кацни при нас и подслони се!"
Така възникна една любов взаимно странна,
между самотното дърво и птицата незнайна. ...