Aug 6, 2007, 9:03 AM

Любовта на едно дърво 

  Poetry
673 0 13
Тихичко се свечерява 
и Лунният фенер изгрява, 
а тази закъсняла птица
върху самотното дърво се спира 
и казва му: "Обичам те! Без теб не искам да умирам!"

От това признание дългоочаквано,
развълнува се дървото, 
и на птицата зашепнаха листата:
"За тебе с трепет сме мечтали толкова много!
Кацни при нас и подслони се!"

Така възникна една любов взаимно странна,
между самотното дърво и птицата незнайна.
То й дава сигурен подслон и нежни ласки със своите листа, 
а тя крила размахва и му подарява любовта си,
и волната си свобода!

Евгения Маринчева

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??