Любовта на лудост, която прилича...
Любовта на лудост, която прилича...
(триптих)
1.
Любовта на лудост, която прилича
и на запой изначален-
тя гола на слънцето се препича
по начин приет за скандален...
И адски готина, щура, нахална-
правата си дръзко тя предявява,
макар да не ѝ се оспорват отдавна...
... А ураганите някой да разрешава?...
Тя обещава стихийно, хазартно
Живот във красива легенда,
но едва,
когато те грабне във порив внезапно,
о, господи,
разбираш какво е: любов за последно!...
2.
Какво ли очите ми до днес не са видяли
в Живота, дето мина-
и дъждове са ме валяли
в разгула на една Пустиня!...
... О, да: и влюбен бях за малко-
там, нейде из Живота...
Но бях скептик... А после- жалко,
пропуснах Тържеството...
3.
Аз зная начини хиляда:
как Времето лети
да не забелязвам,
но първенство от тях се пада
на смутният копнеж, когато
глава заровя в женска пазва...
... И потопен в упойващата нежност
от аромат на мляко и на вино,
през устните ми тръпни се процежда
вкусът на: грях и на невинност...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
