Любовта на неверника
Надникнах в твоя свят аз сякаш на шега,
привързах се... не трябваше – признавам,
"Дайте ми шанс" поиска Любовта - ние Игра,
решили - под контрол е всичко... чувства няма!
Сега се питам - как така... кафета... срещи,
а после всеки си отива... с него... с нея.
Дори вечери нямаше - какви ти свещи,
но теб мечтая... забранено, а душата пее.
Веднъж в живота си се влюбваш, казват, истински,
симптомите у себе си улавям... Копнежи
по несбъднати желания, грижливо скривани,
завръщат се, а аз не порицавам слабосттта си!
Вълшебен трепет пали пак искри в очите,
надежда носещи в деня, изгарящи през нощите,
дори и облака приема твоя лик... вали сълзите ти,
пониква с капките зората, а дъга се ражда!
Запазих те завинаги в сърцето ми -
ще бъдеш жива рана, но и светъл спомен!
Помогна ми да почна пак живота си,
минавайки през своята Голгота!
А нещо дадох ли и аз на тебе... Думи -
за мене много значещи... за теб - едва ли?
За първи път не комплимент, а просто истина -
“Обичам те” изрекох... права си - обречено!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
