Любовта на омразата
Защо те обичах? Това е вина –
изрязано име от сън с метеори.
Сега съм мъничък, суетна звезда
морала плете и разпалено спори.
От твоето тяло си скъсах жасмин.
Погледнах те плахо, прикрито и диво.
Дали небесата разливат пелин,
в чешмата на чувствата стари и сиви?
Богиня без име намерих на бряг.
Коралови думи започнах да лея.
Когато избухна въпросът ѝ „Как“,
дори да не искам, нарекох я фея.
Вселената седна на първия ред –
изискана дама в покварен театър.
Когато поиска любов без билет,
животът я хвана! И стана на вятър…
© Димитър Драганов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря!
-
Впечатляваща образност си постигнал в този стих, Митко! Поздрави
-
Харесах! Чете се и се плача! Изливаш чувства, истини, мъки...Брависимо!!!
-
Много хубаво..........
-
Чудесно е, Мите!
Продължавай да ни радваш с поезията си... -
Благодаря Ви много за стойностните коментари! Г-жо Панайотова, режисьорът на нейните действия нивга ще каже край.
-
Поезия, която докосва и радва. Поздравления! Радвам се на таланта, който притежавате!
-
Браво,Мите!
-
Изумителен е талантът ти!!! "Вселената седна на първия ред"!!!!! Автор като теб, който може да използва дори Велената като персонаж и да режисира действията и, е наистина велик! Аплодирам те с върховна радост и с големи очаквания и надежди за твоето творческо бъдеще, Мите!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
