Любовта на омразата
Защо те обичах? Това е вина –
изрязано име от сън с метеори.
Сега съм мъничък, суетна звезда
морала плете и разпалено спори.
От твоето тяло си скъсах жасмин.
Погледнах те плахо, прикрито и диво.
Дали небесата разливат пелин,
в чешмата на чувствата стари и сиви?
Богиня без име намерих на бряг.
Коралови думи започнах да лея.
Когато избухна въпросът ѝ „Как“,
дори да не искам, нарекох я фея.
Вселената седна на първия ред –
изискана дама в покварен театър.
Когато поиска любов без билет,
животът я хвана! И стана на вятър…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
