thedac (Димитър Драганов)
865 1128
23.07.2018 г., 10:04 ч.

Любовта на омразата 

  Поезия » Любовна
598 6 9

Защо те обичах? Това е вина –
изрязано име от сън с метеори.
Сега съм мъничък, суетна звезда
морала плете и разпалено спори.

От твоето тяло си скъсах жасмин.
Погледнах те плахо, прикрито и диво.
Дали небесата разливат пелин,
в чешмата на чувствата стари и сиви?

Богиня без име намерих на бряг.
Коралови думи започнах да лея.
Когато избухна въпросът ѝ „Как“,
дори да не искам, нарекох я фея.

Вселената седна на първия ред –
изискана дама в покварен театър.
Когато поиска любов без билет,
животът я хвана! И стана на вятър…

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Впечатляваща образност си постигнал в този стих, Митко! Поздрави
  • Харесах! Чете се и се плача! Изливаш чувства, истини, мъки...Брависимо!!!
  • Много хубаво..........
  • Чудесно е, Мите!
    Продължавай да ни радваш с поезията си...
  • Благодаря Ви много за стойностните коментари! Г-жо Панайотова, режисьорът на нейните действия нивга ще каже край.
  • Поезия, която докосва и радва. Поздравления! Радвам се на таланта, който притежавате!
  • Браво,Мите!
  • Изумителен е талантът ти!!! "Вселената седна на първия ред"!!!!! Автор като теб, който може да използва дори Велената като персонаж и да режисира действията и, е наистина велик! Аплодирам те с върховна радост и с големи очаквания и надежди за твоето творческо бъдеще, Мите!
Предложения
: ??:??