Любовта на поета
Любовта на поета
Поетът музата не спира да ухажва.
Той носи и от земните цветя
и тя, засмяна, стиховете ражда
във неговата пламнала душа.
Поете, музата ти знае -
за нея би заложил всичко ти.
И любовта си тя ще ти признае
със пламнали, изстрадали очи.
Поете, музата си ти обичай,
защото тя е твоето добро.
От свойта светлина не се отричай
и се пази от мрачното око.
О, музо, тъй прекрасна си във мене.
Не спирай да ми даваш своя цвят -
за мен ти си щастливо, сладко бреме
и озаряваш мъдро моя свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
