1.08.2017 г., 7:16

Любовта на трубадура

755 0 0

Не би могла да угасиш, любима,

Пожарът що бушува в мен,

Когато те съзра в градината,

Задрямала под хубавия клен.

 

Не би могла да потушиш, любима,

Вълните от прииждаща тъга,

Когато видя Ви в градината

Как с твоя рицар се държите за ръка.

 

Не би могла, а и да можеш, няма

Да излекуваш моята душа,

Защото само болката ми дава

Да те целувам нежно във съня.

 

Не бих могъл, любима, да ти дам

Златá, картини, рокли от сатен,

Но твоят рицар, затова е там,

За да изпълва с радост светлия ти ден.

 

Не бих могъл, любима моя,

Да те забравя, даже и в смъртта.

И в слáдката по теб агония своя

щастлив бих искал да умра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...