1.08.2017 г., 7:16

Любовта на трубадура

760 0 0

Не би могла да угасиш, любима,

Пожарът що бушува в мен,

Когато те съзра в градината,

Задрямала под хубавия клен.

 

Не би могла да потушиш, любима,

Вълните от прииждаща тъга,

Когато видя Ви в градината

Как с твоя рицар се държите за ръка.

 

Не би могла, а и да можеш, няма

Да излекуваш моята душа,

Защото само болката ми дава

Да те целувам нежно във съня.

 

Не бих могъл, любима, да ти дам

Златá, картини, рокли от сатен,

Но твоят рицар, затова е там,

За да изпълва с радост светлия ти ден.

 

Не бих могъл, любима моя,

Да те забравя, даже и в смъртта.

И в слáдката по теб агония своя

щастлив бих искал да умра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...