Не би могла да угасиш, любима,
Пожарът що бушува в мен,
Когато те съзра в градината,
Задрямала под хубавия клен.
Не би могла да потушиш, любима,
Вълните от прииждаща тъга,
Когато видя Ви в градината
Как с твоя рицар се държите за ръка.
Не би могла, а и да можеш, няма
Да излекуваш моята душа,
Защото само болката ми дава
Да те целувам нежно във съня.
Не бих могъл, любима, да ти дам
Златá, картини, рокли от сатен,
Но твоят рицар, затова е там,
За да изпълва с радост светлия ти ден.
Не бих могъл, любима моя,
Да те забравя, даже и в смъртта.
И в слáдката по теб агония своя
щастлив бих искал да умра.
© Роси All rights reserved.