Aug 1, 2017, 7:16 AM

Любовта на трубадура

  Poetry » Love
757 0 0

Не би могла да угасиш, любима,

Пожарът що бушува в мен,

Когато те съзра в градината,

Задрямала под хубавия клен.

 

Не би могла да потушиш, любима,

Вълните от прииждаща тъга,

Когато видя Ви в градината

Как с твоя рицар се държите за ръка.

 

Не би могла, а и да можеш, няма

Да излекуваш моята душа,

Защото само болката ми дава

Да те целувам нежно във съня.

 

Не бих могъл, любима, да ти дам

Златá, картини, рокли от сатен,

Но твоят рицар, затова е там,

За да изпълва с радост светлия ти ден.

 

Не бих могъл, любима моя,

Да те забравя, даже и в смъртта.

И в слáдката по теб агония своя

щастлив бих искал да умра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...