5.04.2011 г., 22:33

Любовта на творците

594 0 0

Кажи ми, художнико,

как уби любовта си.

В картината ти тъжна

видях бяло момиче в черно пространство да броди...

 

 

Кажи ми, композиторе,

как уби любовта си.

В тъжната ти мелодия чух

бяло момиче да плаче с черен напев на орисници...

 

Кажи ми, поете,

как уби любовта си.

В стиха ти тъжен съзрях

бяло момиче с любимия си да се разделя и черни думи да казва...

 

Аз ли съм бялото момиче,

родено от тъгата на творците.

Кажи ми, любов моя,

как да Убия любовта си към теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Рашкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...