Любовта не е игра
Веднъж се влюбих в теб,
но ти се подигра:
помисли ме за играчка,
с мен си поигра.
Казах си, че ще те забравя,
ще те изтрия, ще се правя,
че не те познавам дори...
Но ето: отново ти си пред очите ми,
спомените изскачат
и отново загоря онзи пламък
в моята искрена душа.
Не смея да ти покажа,
че отново видях любовта...
Страх ме е отново да не ми се подиграеш
и с мен да си поиграеш...
Сърцето крещи:
"Погледни ме! Спри! Виж, едно сърце за теб тупти."
Но каквото и да кажа,
ти не ще погледнеш на мен като на любовта,
не ще ме наричат с нежни имена...
А аз, наивната, пак по теб ще тичам
вечно ще те обичам, но защо?
Заслужава ли си да проливам сълзи
за несподелената любов?
Не, нали? Знам, но пак слушам гласа на сърцето си
и то с треперещ глас подсказва:
"Не се отчайвай, не се предавай...
Имаш още шанс знай, играй тази игра докрай!"
Но това за мен не е игра,
а чиста искрена любов от душа.
Съжалявам, че се влюбих,
съжалявам, че теб видях...
Колко жалка бях,
че се влюбих в един глупак!
© Габриела Всички права запазени