Любовта не е игра

Веднъж се влюбих в теб,

но ти се подигра:

помисли ме за играчка,

с мен си поигра.

Казах си, че ще те забравя,

ще те изтрия, ще се правя,

че не те познавам дори...

Но ето: отново ти си пред очите ми,

спомените изскачат

и отново загоря онзи пламък

в моята искрена душа.

Не смея да ти покажа,

че отново видях любовта...

Страх ме е отново да не ми се подиграеш

и с мен да си поиграеш...

Сърцето крещи:

"Погледни ме! Спри! Виж, едно сърце за теб тупти."

Но каквото и да кажа,

ти не ще погледнеш на мен като на любовта,

не ще ме наричат с нежни имена...

А аз, наивната, пак по теб ще тичам

вечно ще те обичам, но защо?

Заслужава ли си да проливам сълзи

за несподелената любов?

Не, нали? Знам, но пак слушам гласа на сърцето си

и то с треперещ глас подсказва:

"Не се отчайвай, не се предавай...

Имаш още шанс знай, играй тази игра докрай!"

Но това за мен не е игра,

а чиста искрена любов от душа.

Съжалявам, че се влюбих,

съжалявам, че  теб видях...

Колко жалка бях,

че се влюбих в един глупак!