Любовта не е ли сáмо
видовете самота,
раковината, която
нося в моята ръка?
И шумът вълшебен в нея
морските вълни събрал,
и илюзията странна
пред очите разпилял.
Знак от лунната пътека,
път красив неизвървян
и целувка синя, лека,
порив още неразбран.
Любовта не е ли сáмо
видовете самота,
раковината, която
нося в моята ръка?
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени