Любовта не отминава…
Любовта не отминава…
И болката ще отмине,
и цветовете ще си върнат цвета.
И горчивината ще си отиде,
и мрака ще го освети слънцето.
И студът ще си замине,
в огън ще се възпламени.
И дилемите ще си отидат,
така както влакът отминава.
И страховете ще изчезнат,
така както изкачването на върха.
И проблемите ще се решат,
щом отворим врати да ги посрещнем.
Всичко ще мине. Ще мине.
Но има неща, които не минават.
Лек за тях няма. Няма лек.
И думите не са ни нужни,
с поглед, с ласка казваме си всичко.
Сърцето ни дори ще изкочи,
само от мисълта за един допир.
И тялото ни ще лети и ще ликува
ще докосва без да докосва.
И душата ни ще е в мир със себе си,
благословени да се обичаме…
И всяка болка ще се излекува,
и ударите на съдбата, заедно ще ги понесем.
И през всяко препятствие ще преминем,
И след смърта ще живеем - да се обичаме.
И дъжд ще завали, и ще ухае на роса,
и небето ще е без стени, и морето ще е без дъно.
И вървейки, ще летим без крила,
и ще заплачем от щастие…
Без болка и без слава ще обичаме
и един въздух ще дишаме…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
