Не знам какво става,

преобърна се света в мене,

сякаш ще умра 
от любов по тебе.

Не знам какво ми има
искам вечно в рима 
да говоря аз за теб, за мен 
и за най-красивия ден 

Деня в който те видях,
Деня в който, какво се случи не разбрах, 
Но сякаш влезе в сърцето толкова дълбоко 
И няма да излезеш, колкото и да е то жестоко

Защото бях глупак че да те загубя,
Бях глупак, живях в заблуда,
Но някак всеки миг в мен 
За теб е жив 

Сякаш няма нищо друго в ума ми 
Има само мисълта за теб 
Сякаш няма нищо друго в сърцето 
Има само чувствата към теб 

По-силни от колкото преди 
По-силни, макар и да боли, 
Но не виждаш ли, не осъзнаваш ли 
По-силни са от мен дори 

По- слаб съм явно щом ти казах всичко 
След като заклех се да не казвам нищо 
По-слаб съм щом съм аз без теб 
Но няма как, няма те до мен

А го искам и ще ти докажа 
Че няма пак да се откажа 
Защото скъпа, господ даже,
Ще може след време да ми каже: 
"Аз не вярвах, но ти успя
Ето защо с любимото момиче аз ще те възнаградя" 

А тогава наградата ми ще е сладка 
Щом си ти и няма друга 
И нека всички леко ми завиждат 
Но аз ще им повтарям че съм влюбен в тебе до полуда